Докато се правеше на интересен,
безсмислено и нелоялно спрямо мен,
с много други,
чешейки егото си с изкуствени, насилени думи,
те обичах и чуках.

Събличайки те изцяло.
Неумерено бавно. През цялото време.
До напълно гол. До безпомощност
пред любовта и страстта ми.
Жестоко и жадно.
Докато те направих напълно мой.
Знаеш ли как? Всякак.
Защото ти се отдадох.
Безразсъдно. Докрай.
Истински. Без фалш. Без остатък.

Любовта ми бе пламенна циганка.
Ненаситна, гладна и алчна.
Безмилостна.
Просеща, грабеща и раздаваща се.
Гореща. До адски. По всичките скАли и степени.

Любовта ми танцуваше
всеотдайно, непокорно и диво.
Безмилостно, неуморно и огнено.
Във кръвта ти.
Точно по този начин
неумолимо достигна сърцето ти,
дори когато бе празно.

Затова
сега, когато си тръгнах,
ще те боли,
че ме няма.
Ще ти липсвам
до смърт
от тука нататък.

И за двама ни.

http://www.youtube.com/watch?v=wCcJuN47UcY

Дръж се за мен, когато животът те разкъсва
Дръж се за мен, когат не знаеш как да продължиш
Мога да те разбера

Аз просто се отказвам. Той ме остави. По много начини. Отдавна.

Какво да се прави. Живот...

Песента ми хареса, както и откъсът, благодаря ти!

Страхотно. Надявай се. Абе, днес май бързо им минава, защото предлагането надвишава търсенето и поради опедерасчването на голяма част от мъжките екземпляри.

остави го с горещите спомени- гадния кучи гъз.
Студенокръвните хора не можеш ги научи на страст..

защо се случва така...Не може нещо толкова искрено, всеотдайно и истинско да умре! Не вярвам...Уморително е и ужасно болезнено (знам го вече от опит), но смятам, че ако преодолеете драсканиците и псевдо контактите във виртуалното пространство, ще бъде по-различно...
Хубава и усмихната седмица, приятелко! Прегръдки топли... :)*

То като гледам положението, ако ми бе възможно, щях да се пренасоча към жени. Поне ще ги разбирам, а вероятно и те мен, ама пусто... Май и на гей ще трябва да съм доволна в някакъв момент, м? Само не и "истински мъжкар", дето трябва да се доказва и самодоказва като муфлон ;)

за да съм честна - страстта бе споделена, ала взех да не издържам на разпиляването. Какво да направя, бях алчна за него и не умея да се примирявам, докато намирам смисъл...

Странно, тези дни ми се върти неспецифичния за мен израз "лъжлив кучи син!", и ти направо ми взе думите :)) Усмихната и вълнуваща седмица, ddiaries ;)

не знам как, и на мен не ми се вярва чак, ама... може.

Вече не остана нищо за преодоляване. Всичко е погълнато от умора, разочарования, недоверие и невъзможност. Съжалявам, че го казвам точно аз и именно на теб, миличка...

Прегръщам те с много обич и признателност за съпреживяването и непоклатимата подкрепа, които ми даряваше толкова време! :***

Българките сте онеправдани. Хубави жени а мъжете като пуфлеци. Ходят с анцузи, нерешителни, колебливи, нямат нито табиет нито вкус. Че те даже и войници не ходят. Как да възмъжеят? От електронни игри ли? Не ми се говори направо. Много пъти съм го повдигал тоя въпрос-нула внимание.

много силен стих!
пп има още обаче... не е край (от опит) :-*

а световен проблем :))

Проклетата еманципация ни ограби женствеността, а на мъжете трансформира тестостеронът в естроген. Сега ще си берем плодовете: нито мъжете - истински мъже, нито жените достатъчно женствени и нежни...

времето ще покаже. Но и болката се изморява, а усещането за нещастие също има срок на давност...

ПП: Аз те прегръщам повече :) :***

Когато една жена се отдаде на 100%, винаги губи. При това - всичко.
Научи се, да обичаш мъж, но да опазиш половината си сърце недокоснато от него.С тази половина да обичаш само себе си.Така, когато изгубиш, ще си наранена наполовина.
Поздрави.

Дано съм способна да послушам съвета ти.

Хубав ден, мила! :))

ПП: Слава Богу, че имах само едно сърце...